Наследствено право в Турция: Пълно ръководство 2026

Наследственото право е една от областите на правото, които имат най-голямо практическо значение за всеки човек. Независимо от имущественото състояние, рано или късно всеки се сблъсква с въпроси, свързани с наследяването – било то като наследник, или като лице, желаещо да планира прехвърлянето на имуществото си след смъртта. Когато елемент на наследяването е свързан с Турция – например имот, банкова сметка или бизнес в страната – познаването на турското наследствено право е от решаващо значение.

Турското наследствено право е уредено в Книга трета от Турския граждански кодекс (Türk Medeni Kanunu – TMK), Закон 4721, членове 495 до 682. Данъчните аспекти на наследяването се уреждат от Закон 7338 за данъка върху наследството и даренията (Veraset ve İntikal Vergisi Kanunu). Международните аспекти се уреждат от Закон 5718 за международното частно право. Всички тези закони са достъпни на mevzuat.gov.tr.

Основни принципи на турското наследствено право

Турското наследствено право се основава на няколко фундаментални принципа, които определят рамката за целия наследствен процес:

Универсално правоприемство (Külli Halefiyet). Наследството преминава към наследниците като цяло – те придобиват както правата, така и задълженията на починалия. Наследниците отговарят за дълговете на наследодателя дори с личното си имущество, освен ако не предприемат мерки за ограничаване на отговорността (като приемане по опис или отказ от наследство).

Свобода на завещаване с ограничения. Наследодателят може свободно да се разпореди с имуществото си чрез завещание, но тази свобода е ограничена от задължителните наследствени дялове (saklı pay). Определени близки наследници не могат да бъдат напълно лишени от наследство.

Автоматичен преход. Наследството преминава към наследниците автоматично в момента на смъртта на наследодателя. Не е необходимо приемане или друго изрично действие. Обаче, наследникът може да откаже наследството в определен срок.

Равенство между наследниците от еднакъв ред. Наследниците от еднакъв ред наследяват по равни части, независимо от пола или реда на раждане.

Законни наследници по турското право

Турското право определя четири категории (zümre) законни наследници, които наследяват по определен ред. Ако има наследници от по-горна категория, по-долните не наследяват:

Първа категория (Birinci Zümre) – чл. 495 TMK. Низходящите на наследодателя: деца и техните потомци. Децата наследяват по равни части. Ако дете е починало преди наследодателя, неговият дял преминава към неговите деца (внуците на наследодателя) по правото на заместване (halefiyet).

Втора категория (İkinci Zümre) – чл. 496 TMK. Родителите на наследодателя и техните потомци. Ако наследодателят няма низходящи, наследството преминава към неговите родители по равни части. Ако един от родителите е починал, неговият дял преминава към неговите потомци (братята и сестрите на наследодателя).

Трета категория (Üçüncü Zümre) – чл. 497 TMK. Бабите и дядовците на наследодателя и техните потомци. Ако няма наследници от първата и втората категория, наследството преминава към бабите и дядовците.

Преживелият съпруг (Sağ Kalan Eş) – чл. 499 TMK. Преживелият съпруг не е отделна категория, а наследява заедно с наследниците от всяка категория, като дялът му варира: при наследяване с първата категория (деца) – 1/4 от наследството; при наследяване с втората категория (родители) – 1/2 от наследството; при наследяване с третата категория (баби и дядовци) – 3/4 от наследството; ако няма наследници от нито една категория – цялото наследство.

Държавата. Ако починалият няма нито законни наследници, нито завещание, наследството преминава към държавата (hazine) съгласно чл. 501 от TMK.

Задължителни наследствени дялове (Saklı Pay)

Задължителните наследствени дялове са минималните дялове, които определени наследници трябва да получат и които наследодателят не може да отнеме чрез завещание. Те са уредени в чл. 505-508 от TMK:

Наследници със задължителен дял:

• Низходящи (деца и техните потомци): задължителният дял е 1/2 от законния дял. Например, ако наследодателят оставя само едно дете, законният дял е цялото наследство, а задължителният дял е 1/2.
• Преживял съпруг: задължителният дял е 1/4 (при наследяване с низходящите) или 1/2 (при наследяване с втората категория), или цялият законен дял (при наследяване с третата категория).
• Родители: задължителният дял е 1/4 от законния дял.

Наследодателят може свободно да се разпорежда само с „разполагаемата част" (tasarruf oranı) от наследството – т.е. частта, която надвишава задължителните дялове. Ако завещанието нарушава задължителните дялове, засегнатите наследници могат да предявят иск за намаляване (tenkis davası) по чл. 560-571 от TMK. Срокът за предявяване е 1 година от узнаването и 10 години от откриване на наследството.

Примери:

Ако наследодателят оставя съпруг и две деца: законният дял на съпруга е 1/4, а на всяко дете – 3/8. Задължителният дял на съпруга е 1/4 от 1/4 = 1/16 (при наследяване с низходящи, задължителният дял на съпруга е целият законен дял, но формулата по новия TMK е: задължителният дял на преживелия съпруг при наследяване с първа зюмре е целият законен дял, т.е. 1/4). Задължителният дял на всяко дете е 1/2 от 3/8 = 3/16. Разполагаемата част е наследството минус общите задължителни дялове.

Завещание по турското право

Завещанието (vasiyetname) е правен акт, с който наследодателят се разпорежда с имуществото си за след смъртта. Турското право предвижда три форми на завещание:

Собственоръчно завещание (El Yazılı Vasiyetname) – чл. 538 TMK. Трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя, включително дата (ден, месец, година) и подпис. Не е необходимо нотариална заверка или свидетели. Може да бъде съхранявано от самия завещател, от нотариус или от трето лице. Предимството е простотата, но съществува риск от загуба, унищожаване или оспорване.

Официално завещание (Resmî Vasiyetname) – чл. 532-537 TMK. Съставя се пред нотариус (noter) или друг компетентен орган (съдия) в присъствието на двама свидетели. Завещателят изразява волята си пред органа, който я записва. Завещателят прочита и одобрява текста. Свидетелите удостоверяват, че завещателят е бил при здрав разум и е изразил волята си свободно. Това е най-сигурната форма, тъй като нотариусът съхранява оригинала.

Устно завещание (Sözlü Vasiyetname) – чл. 539-541 TMK. Допустимо само при извънредни обстоятелства (непосредствена опасност за живота, война, природно бедствие), когато другите форми са невъзможни. Завещателят изразява волята си пред двама свидетели, които незабавно я записват и предават на съда. Устното завещание губи сила 1 месец след отпадане на извънредните обстоятелства, ако завещателят е имал възможност да състави писмено завещание.

Съдържание на завещанието. Завещанието може да включва: завети (vasiyet) – разпореждания с конкретни имущества или суми в полза на определени лица; назначаване на наследник (mirasçı atama) – определяне на лица, които да наследят определен дял от наследството; условия и тежести; назначаване на изпълнител на завещанието (vasiyeti yerine getirme görevlisi); и лишаване от наследство (mirasçılıktan çıkarma) при определени основания.

Наследствен договор (Miras Sözleşmesi)

Наследственият договор е двустранен правен акт, с който наследодателят се разпорежда с наследството си срещу насрещна престация или безвъзмездно. За разлика от завещанието, което е едностранен акт и може да бъде отменено по всяко време, наследственият договор обвързва и двете страни и не може да бъде едностранно отменен.

Формата на наследствения договор е официална – той трябва да бъде сключен пред нотариус в присъствието на двама свидетели (чл. 545 TMK). Видове наследствени договори: позитивен наследствен договор – наследодателят се задължава да остави определено имущество или дял; негативен наследствен договор (договор за отказ от наследство, feragat sözleşmesi) – наследникът се отказва от наследствените си права, обикновено срещу компенсация.

Отказ от наследство и приемане по опис

Тъй като наследниците придобиват не само правата, но и задълженията на починалия, те могат да се защитят от свръхзадълженост чрез два механизма:

Отказ от наследство (Mirasın Reddi) – чл. 605-618 TMK. Наследникът може да откаже наследството с изрична декларация пред компетентния съд (Sulh Hukuk Mahkemesi) в срок от 3 месеца от узнаването за откриването на наследството. За законните наследници срокът тече от смъртта на наследодателя, а за наследниците по завещание – от уведомяването. Ако наследството е свръхзадължено (задълженията надвишават активите), предполага се, че наследниците са отказали (чл. 605, ал. 2 TMK), освен ако изрично не приемат.

Отказът е безусловен и безвъзвратен. Ако наследникът е извършил действия, свидетелстващи за приемане на наследството (например разпореждане с наследствено имущество), той губи правото си на отказ. При отказ дялът на отказалия се разпределя между останалите наследници, сякаш отказалият не е съществувал.

Приемане по опис (Resmî Defter Tutma/Tasfiye) – чл. 619-631 TMK. Наследникът може да поиска от съда да състави опис на наследството (terekenin defterinin tutulması). В този случай съдът извършва пълна инвентаризация на активите и пасивите на наследството и уведомява кредиторите. Въз основа на описа наследникът решава дали да приеме или откаже наследството. Ако приеме, той отговаря само до размера на наследствените активи.

Процедура за получаване на наследство в Турция

Процедурата за получаване на наследство в Турция преминава през следните стъпки:

Стъпка 1: Получаване на удостоверение за наследници (Veraset İlamı / Mirasçılık Belgesi). Това е основният документ, който установява кои са наследниците и какви са техните дялове. Той се издава от компетентния районен съд (Sulh Hukuk Mahkemesi) по последното местопребиваване на починалия или от нотариус (при безспорни случаи). Необходимите документи включват: акт за смърт (ölüm belgesi); удостоверение за семейно положение на починалия (nüfus kayıt örneği); документи за самоличност на наследниците; и завещание (ако има).

Стъпка 2: Подаване на данъчна декларация. Наследниците са длъжни да подадат декларация за данъка върху наследството и даренията (veraset ve intikal vergisi beyannamesi) в местната данъчна служба в следните срокове: 4 месеца от смъртта (ако смъртта е настъпила в Турция); 6 месеца (ако смъртта е настъпила в друга страна и наследниците са в Турция); 8 месеца (ако и смъртта, и наследниците са в чужбина).

Стъпка 3: Плащане на данъка. Данъкът се плаща на 3 равни вноски за период от 3 години. Плащането на данъка е предпоставка за прехвърляне на имоти и активи.

Стъпка 4: Прехвърляне на имущество. С удостоверението за наследници и доказателство за платен данък, наследниците могат да прехвърлят имуществото на свое име: недвижими имоти – чрез кадастралната служба (Tapu Müdürlüğü); банкови сметки – в съответната банка; автомобили – в дирекцията за регистрация на превозни средства; и дялове в компании – в Търговския регистър.

Данък върху наследството и даренията

Данъкът върху наследството и даренията е уреден в Закон 7338. Той се прилага за всички наследства, включващи имущество в Турция, независимо от гражданството на починалия или наследниците.

Данъчна основа. Данъчната основа е нетната стойност на наследството (активи минус пасиви и допустими приспадания). Допустимите приспадания включват: дългове на починалия; разходи за погребение; данъци и такси, дължими от починалия; и необлагаем минимум, определян ежегодно.

Данъчни ставки (прогресивни):

Стойност на наследството	Ставка за близки роднини	Ставка за неродственици
Първи транш	1%	10%
Втори транш	3%	15%
Трети транш	5%	20%
Четвърти транш	7%	25%
Над четвъртия транш	10%	30%

Стойностите на траншовете се актуализират ежегодно. За даренията ставките са по-високи от тези за наследства.

Освобождавания. Определени активи са освободени от данъка: жилищният имот на преживелия съпруг или деца (до определена стойност); пенсионни плащания; застрахователни обезщетения до определен лимит; и дарения за образователни, научни и благотворителни цели.

Международни аспекти на наследяването

Когато наследяването има международен елемент – например починалият е чужд гражданин или наследствената маса включва имущество в различни държави – се прилагат правилата на международното частно право:

Приложимо право. Съгласно чл. 20 от Закон 5718 за международното частно право, наследяването се урежда от правото на държавата, чийто гражданин е бил починалият. Обаче, за недвижимите имоти в Турция се прилага турското право. Това означава, че ако български гражданин, притежаващ имот в Турция, почине, наследяването на имота в Турция ще се урежда от турското право, а не от българското.

Компетентност на турския съд. Турският съд е компетентен за наследства, свързани с имущество в Турция, както и когато последното местопребиваване на починалия е било в Турция.

Признаване на чуждестранни наследствени актове. Чуждестранни удостоверения за наследници, завещания и съдебни решения могат да бъдат признати в Турция чрез процедура по признаване (tanıma) или признаване и изпълнение (tanıma ve tenfiz). Документите трябва да бъдат снабдени с апостил и заверен превод на турски език.

Ограничения за чужденци. Чужденците могат да наследяват имот в Турция, при условие че са граждани на допуснатите държави (съгласно чл. 35 от Закон 2644 за кадастъра). Ако наследникът е гражданин на държава, чиито граждани нямат право да притежават имот в Турция, наследеният имот трябва да бъде продаден в определен срок. Ограниченията за военни зони и максимална площ (30 хектара) се прилагат и при наследяване.

Лишаване от наследство (Mirasçılıktan Çıkarma)

Наследодателят може да лиши наследник от наследство (включително от задължителния дял) само при наличие на определени основания, изчерпателно изброени в чл. 510 от TMK:

• Наследникът е извършил тежко престъпление срещу наследодателя или негов близък
• Наследникът е тежко нарушил задълженията си, произтичащи от семейното право, спрямо наследодателя или членовете на неговото семейство

Лишаването трябва да бъде извършено чрез завещание, в което наследодателят посочва конкретното основание. Ако основанието не е посочено или не е доказуемо, лишаването може да бъде оспорено от засегнатия наследник чрез иск по чл. 512 от TMK.

Допълнително, наследодателят може да лиши от наследство свръхзадължен наследник в полза на неговите низходящи (чл. 513 TMK). Целта е да се защитят внуците на наследодателя от кредиторите на техния родител.

Наследяване на бизнес и дялове в компании

Наследяването на дялове в турски компании има своите специфики:

Дялове в дружество с ограничена отговорност (Ltd. Şti.). Дяловете преминават към наследниците по общия наследствен ред. Обаче, учредителният акт може да предвижда ограничения за прехвърляне на дялове, включително изискване за одобрение от общото събрание. Ако одобрението бъде отказано, наследникът има право на справедлива стойност на дяла.

Акции в акционерно дружество (A.Ş.). Акциите преминават към наследниците без ограничения (освен ако в учредителния акт не е предвидено право на първи отказ). Наследниците трябва да бъдат вписани в книгата на акционерите.

Едноличен търговец. При смърт на едноличен търговец бизнесът може да бъде продължен от наследниците или ликвидиран. Наследниците поемат всички права и задължения на починалия, включително данъчните задължения.

Оспорване на завещание

Завещанието може да бъде оспорено от лице, което има правен интерес, чрез иск за обявяване на нищожност (iptal davası) по чл. 557-559 от TMK. Основанията за оспорване включват:

• Липса на дееспособност: Завещателят не е бил при здрав разум или е бил под 15-годишна възраст.
• Пороци на волята: Завещанието е съставено под заплаха, принуда, измама или съществена грешка.
• Нарушение на формата: Завещанието не отговаря на изискванията за формата (например собственоръчното завещание не е изцяло написано на ръка).
• Противоречие със закона или морала: Съдържанието на завещанието противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави.

Давностният срок за оспорване е 1 година от узнаването за завещанието и основанието за оспорване, но не повече от 10 години от датата на обявяване на завещанието. Искът се предявява пред компетентния граждански съд по последното местопребиваване на починалия. Повече информация за съдебната система е налична на adalet.gov.tr.

Разделяне на наследство (Miras Taksimi)

Когато наследството преминава към повече от един наследник, се формира наследствена общност (miras ortaklığı). Наследниците притежават имуществото в идеални части и управляват наследството съвместно до неговото разделяне.

Разделянето може да стане: по споразумение между наследниците (чл. 642 TMK) – най-бързият и евтин вариант; или чрез съдебно производство за делба (taksim davası) – когато наследниците не могат да постигнат споразумение. Съдебната делба може да бъде: натурална (aynen taksim) – ако имуществото позволява; или чрез публична продажба (pazarlık/açık artırma ile satış) – ако натуралната делба е невъзможна, имуществото се продава и приходите се разпределят.

Всеки наследник може да поиска разделяне по всяко време – правото на делба не се погасява по давност. При наличие на непълнолетни наследници е необходимо одобрение от съда (Sulh Hukuk Mahkemesi) за всяко разпоредително действие с наследството.

Практически съвети за планиране на наследството

Ето няколко съвета за ефективно планиране на наследяването, свързано с Турция:

Съставете завещание. Дори ако законните наследствени дялове ви устройват, завещанието може да улесни процеса и да намали конфликтите. Официалното завещание (пред нотариус) е най-сигурната форма.

Помислете за различните юрисдикции. Ако имате имущество в повече от една държава, планирайте наследяването за всяка юрисдикция поотделно. Имайте предвид, че за имоти в Турция се прилага турското наследствено право.

Запознайте се с данъчните последици. Данъкът върху наследството в Турция може да бъде значителен, особено за големи наследства или наследства от неродственици. Планирайте предварително, за да минимизирате данъчното бреме.

Информирайте наследниците си. Уверете се, че наследниците ви знаят за имуществото ви в Турция и за местонахождението на важните документи (тапии, банкови извлечения, учредителни актове).

Обмислете приживственото дарение. В някои случаи прехвърлянето на имущество приживе (чрез дарение или продажба) може да бъде по-изгодно от наследяването, но данъчните ставки за дарения са по-високи от тези за наследства.

Често задавани въпроси (FAQ)

Кои са законните наследници по турското право?

Турското право определя три категории законни наследници: първа – низходящите (деца и техните потомци); втора – родителите и техните потомци (братя и сестри); трета – бабите и дядовците и техните потомци. Преживелият съпруг наследява заедно с всяка категория с различен дял: 1/4 с първата, 1/2 с втората и 3/4 с третата. Ако няма наследници от нито една категория, наследството преминава към държавата.

Какъв е данъкът върху наследството в Турция?

Данъкът се определя по прогресивна скала. За близки роднини ставките варират от 1% до 10%, а за неродственици – от 10% до 30%. Данъчната основа е нетната стойност на наследството след приспадане на задълженията и допустимите разходи. Съществува необлагаем минимум, който се актуализира ежегодно. Данъкът се плаща на 3 равни вноски за период от 3 години.

Може ли чужденец да наследи имот в Турция?

Да, при условие че е гражданин на държава, чиито граждани имат право да придобиват имот в Турция съгласно чл. 35 от Закон 2644. Българските граждани са сред допуснатите. Ограниченията за военни зони и максимална площ от 30 хектара се прилагат и при наследяване. Ако наследникът е от недопусната държава, имотът трябва да бъде продаден в определен срок.

Валидно ли е чуждестранно завещание в Турция?

Да, чуждестранно завещание може да бъде признато в Турция, ако отговаря на формалните изисквания на правото на държавата, където е съставено (съгласно чл. 20 от Закон 5718). Завещанието трябва да бъде представено пред турски съд с апостил и заверен превод на турски. Обаче, разпорежданията в завещанието не могат да нарушават задължителните дялове по турското право за имоти в Турция.

Какви са задължителните наследствени дялове по турското право?

Задължителните дялове (saklı pay) защитават определени наследници: низходящите получават минимум 1/2 от законния си дял; преживелият съпруг – целия си законен дял при наследяване с първа или втора категория; а родителите – 1/4 от законния си дял. Наследодателят може свободно да разполага само с частта, надвишаваща задължителните дялове. При нарушение наследниците могат да предявят иск за намаляване в срок от 1 година.

Какъв е срокът за отказ от наследство в Турция?

Срокът за отказ от наследство е 3 месеца от узнаването за откриването. За законните наследници този срок започва от смъртта на наследодателя, а за наследниците по завещание – от уведомяването им. Отказът се прави с декларация пред районния съд (Sulh Hukuk Mahkemesi) по последното местопребиваване на починалия. Отказът е безусловен и безвъзвратен.